През 1964 година Хънтсвил, Алабама, изглеждаше като място, където всичко е възможно. Само 15 години по-рано, вестникът на града го описваше като "град-призрак", с население от едва 16 000 души, разположени на около 4.5 квадратни мили. Сега, обаче, Хънтсвил се беше трансформирал в "Космическия град" - процъфтяваща метрополия, която бе анексирала почти 46 допълнителни квадратни мили от Апалачките хълмове, за да приюти около 123 000 жители.

През 1964 година Хънтсвил, Алабама, изглеждаше като място, където всичко е възможно. Само 15 години по-рано, вестникът на града го описваше като "град-призрак", с население от едва 16 000 души, разположени на около 4.5 квадратни мили. Сега, обаче, Хънтсвил се беше трансформирал в "Космическия град" - процъфтяваща метрополия, която бе анексирала почти 46 допълнителни квадратни мили от Апалачките хълмове, за да приюти около 123 000 жители. Растежът на населението можеше да се дължи почти изцяло на инсталациите, свързани с Космическата надпревара, като Центъра за космически изследвания "Джордж Маршал" на НАСА, който направи северноалабамския град стартова площадка в стремежа на Америка към луната.

Но не само учените се стремят към звездите. Поддръжниците на Хънтсвил също видяха възможности. Местният клуб на лъвовете прие прякора "Космическия град", както и автосалон в Хънтсвил, летателен клуб и ежегодното състезание по мостостроене. Департаментният магазин "Пени" в Хънтсвил продаваше "космически сателити" - стилизирани червени, бели или сини пластмасови фризбита. Политиците използваха термина "Космическия град" като лозунг за напредък, растеж и инвестиции. Предприемачът Хубърт Мичъл започна планирането на тематичен парк, който щеше да привлича "стотици хиляди посетители годишно".

През януари 1964 г. Мичъл обяви проекта "Космическият град САЩ" с необходимата за $5 милиона инициатива (еквивалентна на $53 милиона днес). Двеста акра по протежение на шосе 20 близо до езерото Лейди Ан щяха да бъдат трансформирани в развлекателен център, който щеше да транспортира посетителите "в света на миналото, фантазията и бъдещето". Според документи, запазени от Университета на Алабама в Хънтсвил, планът включваше "машина на времето", която щеше да отведе гостите в "Забравения свят", доминиран от седеметажен вулкан.

Рекламни табели из цялата южна част на страната обявяваха строящия се парк с ракета и игрив анимационен астронавт. До завършването на парка - планирано за пролетта на 1965 г., имотът щеше да бъде отворен за риболов, къмпинг и скокове с парашут. Но строителството, започнало в началото на 1964 г., бе забавено многократно. Няколко месеца преди първоначално планираното откриване, местен вестник публикува снимка на имота, показваща само миналото - железопътна линия и няколко тъжни южняшки сгради.

През 1965 г. Мичъл се оттегли от проекта, а до 1966 г. той се сблъска с множество съдебни дела за неплатени сметки. Тематичният парк, който трябваше да се възползва от мисията към луната, бавно загиваше. Според репортер от "Хънтсвил Таймс", само понякога любопитни посетители се появяваха на имота, а остатъците от партита с бира бяха очевидни.

Днес единственото доказателство за мечтата на Мичъл е няколко бетонни остатъка, вградени в луксозен жилищен комплекс на езерото Лейди Ан. Местните историци обвиняват всичко - от необичайно студената зима през 1964 г. до конкуренцията от атракции, одобрени от НАСА, за провала на проекта, оценен на $2 милиона. Според "Хънтсвил Таймс", проектът изглеждаше като неудачен от самото си начало.

В същото време, докато Мичъл обявяваше "Космическия град САЩ", друг човек обмисляше тематичен парк с футуристичен акцент в предградията на друг малък, но растящ южен град близо до база на НАСА. Този човек беше Уолт Дисни, градът - Орландо, а тематичният парк - разбира се, Дисни Уорлд.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.